EU Inc. - една компания за цяла Европа. Какво означава за стартъпите и дигиталните създатели?

На 18 март 2026 г. Европейската комисия официално представи законодателно предложение за EU Inc. - паневропейска правна форма на дружество, наричана още 28-ми режим. След години на дискусии, докладите на Марио Драги и Енрико Лета и лобирането от страна на стартъп екосистемата, концепцията премина от фаза на идея към фаза на законодателство. За европейските предприемачи, включително дигиталните създатели, продаващи чрез Stripe, това е потенциално най-важната реформа от въвеждането на еврото.

Но както е обичайно при регулациите на ЕС, дяволът се крие в детайлите.

Какво е EU Inc. и какъв проблем решава?

EU Inc. е опционална, единна правна форма на дружество, достъпна във всичките 27 страни на Европейския съюз. Тя не заменя българското ООД (Дружество с ограничена отговорност), немското GmbH или френското SAS - това е допълнителна опция, откъдето идва и името "28-ми режим". Днес стартъп, който иска да работи в 5 страни от ЕС, трябва да регистрира отделни дружества във всяка от тях. Отделни адвокати, счетоводители, процедури по регистрация и разходи. Според данни на Европейската комисия цената на подобна експанзия е 50 000 - 150 000 евро през първата година. За сравнение, стартъп в САЩ се регистрира в Делауеър за 400-900 долара и веднага оперира в 50 щата. Разликата е десет до тридесет пъти.

Именно тази пропаст е причината 30-40% от европейските еднорози да преместят седалището си в САЩ - най-вече в Делауеър. Не защото Европа няма таланти или идеи, а защото управлението на фирма в няколко страни от ЕС едновременно е абсурдно скъпо и сложно. EU Inc. цели да промени това.

Какво знаем със сигурност

Предложението на Комисията (COM(2026) 321) е вече публично и конкретните параметри са впечатляващи. Учредяването на EU Inc. дружество ще бъде изцяло цифрово - без нотариус, без посещение в учреждение, от всяко място по света, в рамките на 48 часа, за максимум 100 евро. Минималният капитал е символичните 1 евро. За контекст: регистрацията на GmbH в Германия отнема 4-6 седмици и струва 2 000 - 5 000 евро. В България ООД вече изисква минимален капитал от само 2 лева (около 1 евро) - което формално е най-ниското изискване в целия ЕС - но при трансгранична експанзия проблемите растат експоненциално.

Вместо регистрация във всяка страна поотделно, EU Inc. използва единен интерфейс на ниво ЕС, свързващ националните търговски регистри (системата BRIS). Данните на фирмата се въвеждат веднъж. И не става въпрос само за регистрация - общи събрания, заседания на управителния съвет, емисии на дялове, трансфери - всичко се извършва цифрово. Регулацията изрично забранява на държавите членки да налагат допълнителни хартиени формалности.

Един от най-революционните елементи е EU-ESO - унифицирана схема за опции върху дялове за служители. Днес ESOP-ите функционират драстично различно в различните страни на ЕС: в някои са благоприятни (Франция), в други буквално наказателни от данъчна гледна точка (Германия, Белгия). EU-ESO въвежда принципа, че данъкът се начислява едва при продажбата на дяловете, а не при тяхното получаване. Това елиминира абсурдната ситуация, в която служител трябва да плати данък преди да е получил каквито и да е приходи. Предложението допуска също гъвкави класове дялове - включително привилегировани дялове, защитаващи основателите от загуба на контрол. Това е механизъм, добре познат от Делауеър, но в Европа досега достъпен фрагментарно.

Урсула фон дер Лайен обобщи: "Any entrepreneur will be able to create a company within 48 hours, from anywhere in the European Union." Целта на Комисията е споразумение между Парламента и Съвета до края на 2026 г.

Драги: Европа сама налага мита на себе си

За да разберем защо EU Inc. се появи точно сега, трябва да се върнем към февруари 2025 г., когато Марио Драги - бивш председател на ЕЦБ и бивш министър-председател на Италия - публикува във Financial Times статия, станала манифест на промените. Заглавието казва всичко: "Forget the US - Europe has successfully put tariffs on itself".

Драги аргументира, че вътрешните бариери на ЕС се равняват на мита от 45% за производството и 110% за услугите - това са данни на МВФ. Според него тези вътрешни бариери са по-вредни за растежа от каквито и да е мита, които САЩ биха могли да наложат. Търговията между страните от ЕС е по-малка от половината на търговията между щатите в САЩ - в напълно интегрирана икономика немислима ситуация. Разходите за съответствие с GDPR намалиха печалбите на малките технологични фирми с 12%. А от 2009 до 2024 г. САЩ инжектира в икономиката си пет пъти повече от еврозоната (14 трлн евро срещу 2,5 трлн евро), което доведе до драматична разлика във вътрешното търсене и инвестициите в R&D.

Особено важно за създателите и предприемачите, продаващи онлайн, е наблюдението на Драги за парадокса: търговската откритост на Европа стана нейна слабост. Търговията като процент от БВП нарасна в еврозоната от 31% до 55%, докато в САЩ - от 23% до едва 25%. Европа де факто вдига регулаторни бариери в сектора, който представлява 70% от нейния БВП.

Драги завършва с извод, станал мото на цялата реформа: "Both these shortcomings - supply and demand - are largely of Europe's own making. They are therefore within its power to change."

Какво все още не знаем

Предложението е амбициозно, но оставя съществени празноти - и именно в тях се крие рискът EU Inc. да сподели съдбата на предишните опити за хармонизация.

Най-важната неизвестна са данъците. EU Inc. не хармонизира данъчното облагане - всяка страна от ЕС запазва пълен данъчен суверенитет, а дружеството EU Inc. ще бъде облагано според законодателството на страната по седалище. Комисията насърчава (но не задължава) държавите да третират EU-ESO като капиталови печалби вместо доход от заетост - но това е само препоръка. Без BEFIT (Business in Europe: Framework for Income Taxation), който самият той заседна в преговорите, данъчната фрагментация на ЕС ще остане най-големият разход при трансгранични операции. За българските предприемачи, които вече се борят със сложността на данъчните разчети при международни продажби, това означава, че EU Inc. ще опрости правната форма, но няма да опрости данъците.

Втората празнота е разрешаването на спорове. Делауеър има Court of Chancery - специализиран корпоративен съд с над 200-годишна история на съдебна практика. EU Inc. не предвижда такъв еквивалент. Държавите членки могат (но не са задължени) да определят специализирани съдилища, което поражда риск от различни интерпретации на едни и същи разпоредби в 27 страни. EU Inc. също не хармонизира трудовото право - в Германия фирми с над 500 служители все още ще трябва да имат представители на работниците в надзорния съвет, но в Естония такова изискване не съществува. Синдикатите, начело с ETUC, предупреждават за регистриране на дружества в страни с най-слаба защита на работниците.

Оливър Рьотиг от UNI Europa казва директно: "EU Inc. opens a window for circumventing national regulatory frameworks" - и предупреждава, че предложението може да подкопае европейския социален модел. От другата страна Юлиан Тайке от BAD1 критикува от съвсем различен ъгъл: "This is just slapping a single login screen over 27 fragmented legal systems - we need real, borderless infrastructure."

Ще успее ли този път?

EU Inc. не е първият опит. Societas Europaea (SE), приета през 2001 г., трябваше да бъде паневропейска форма на дружество, но беше толкова размита от компромиси, че практически никой не я използва - едва около 3 000 регистрации, предимно празни фирми. Societas Privata Europaea (SPE), предложена през 2008 г. специално за малки и средни предприятия, беше блокирана от Германия заради съвместното управление. Single-Member Company (SUP) от 2014 г. беше оттеглена през 2018 г. по същите причини. Общата данъчна основа CCCTB, предлагана от 2011 г., беше оттеглена през 2023 г.

Моделът е ясен: всеки опит за унификация или пропада, или бива толкова размит, че губи смисъл. Но този път контекстът е различен. Докладът на Драги даде безпрецедентна политическа легитимация. Конкурентният натиск от САЩ и Китай е по-силен от всякога. И за първи път предложението целенасочено избягва най-токсичните политически въпроси (данъци, трудово право), фокусирайки се изключително върху дружественото право. Това може да бъде както неговата силна страна, така и негово ограничение.

Какво означава на практика - особено за българските фирми

България е сред страните, които могат да спечелят най-много от EU Inc. - и по няколко причини.

На първо място, малкият вътрешен пазар (6,5 милиона души) означава, че българските стартъпи трябва да излязат зад граница рано. Компании като Telerik (придобита от Progress Software за 262,5 млн долара) и множество софтуерни фирми от София доказаха, че българските екипи могат да създават световни продукти. Но скъпата трансгранична експанзия в ЕС досега беше сериозна спирачка. EU Inc. може да промени това из основи.

На второ място, България има 10% плосък корпоративен данък - най-ниският в целия ЕС. Тъй като EU Inc. не хармонизира данъците и дружеството се облага по правилата на страната на седалище, България може да стане изключително привлекателна юрисдикция за регистрация на EU Inc. дружества. Комбинацията от ниски данъци, минимален капитал от 1 евро и достъп до целия европейски пазар е трудна за надминаване.

Има обаче и предизвикателства. България все още не е в еврозоната, което означава допълнително триене при конвертиране на валута и трансакции. За дигитални създатели, работещи със Stripe, това добавя допълнителен слой сложност при управлението на приходите.

Изтичането на мозъци (brain drain) е друг остър проблем - хиляди млади българи заминават за Западна Европа всяка година. EU Inc. може да помогне за обръщането на тази тенденция, като позволи на предприемачите да управляват истински паневропейски бизнес от София, без да е нужно да преместват седалището си в Берлин, Амстердам или Делауеър. Ако можеш да управляваш EU Inc. дружество от България с 10% корпоративен данък и достъп до 450 милиона потребители - защо да заминаваш?

Рочният разход за трансграничен compliance в ЕС е 42 милиарда евро - бариера, която непропорционално засяга по-малките фирми. За създатели, работещи с платформи като Kajabi, Teachable или Ghost и приемащи плащания чрез Stripe, EU Inc. може да означава, че вместо да жонглираш с множество правни субекти в различни страни, е достатъчно едно дружество. Предизвикателството обаче си остава - данъчното съответствие и локалните данъчни изисквания няма да бъдат уеднаквени от EU Inc. Инструменти като striptu.com, които вече автоматизират фактурирането на Stripe транзакции в различни счетоводни системи, ще бъдат в света на EU Inc. още по-необходими - защото едно дружество, оперирещо в много страни, означава и много данъчни юрисдикции за обслужване. Моделът Merchant of Record е друг подход за справяне с трансграничната сложност, но EU Inc. предлага по-фундаментално решение на ниво корпоративна структура.

Ключови числа

Параметър	Стойност
Цена на регистрация на EU Inc.	под 100 евро
Време за регистрация	48 часа
Минимален капитал	1 евро
Минимален капитал на ООД в България	2 лева (около 1 евро)
Корпоративен данък в България	10% (най-нисък в ЕС)
Цена на експанзия в 5 страни от ЕС (днес)	50 000 - 150 000 евро
Еквивалент в САЩ (10 щата)	1 500 - 5 000 долара
Вътрешни бариери в ЕС по данни на МВФ	45% (производство), 110% (услуги)
Европейски еднорози със седалище в САЩ	30-40%
Годишен разход за трансграничен compliance в ЕС	42 млрд евро

Топката сега е в полето на Европейския парламент и Съвета. Целта: края на 2026 г. Предишните опити завършваха с провал или размиване. Но както каза Драги - тези бариери са дело на самата Европа и затова Европа има силата да ги промени. За България, с нейния 10% корпоративен данък, растяща технологична сцена и стратегическа нужда от трансгранична експанзия, залогът е огромен.

---

Източници: Европейска комисия COM(2026) 321, IP/26/614, Financial Times - Mario Draghi, 14.02.2025, Tech.eu, A&O Shearman, МВФ, Dealroom